Има една книга от Тери Прачет - Жетварят (Reaper Man) - в която Ангх Морпорк като град бе застрашен от ... смърт. Да! Един град може да умре. И то много лесно - достатъчно е само жителите му да го напуснат, поради някаква причина - например обява на страхотни намаления в мол-"хищник" (както става в книгата).
За съжаление в нашата действителност това наистина се случва. И причината съвсем не е страхотно намаление в близкия мол. Тя е много по-прозаична. Липса на реална работа ив региона и наличието на такава в странство - например Испания и Италия.
Градът е Видин. Град , който само преди 20 години е водещ индустриален център, град с културно и историческо наследство, град със стратегическо местоположение, стара българска столица (за тези които се чудят Видин е столица на Видинското Царство, което попада под османско владичество 3 годнини след Търновското - но това е една друга история).
В последната година на няколко пъти посетих този град, който определено има какво да покаже и непрекъснато го сравнявам с моя роден град - Благоевград. Когато посетих за първи път Видин - само преди около година, бях потресен от факта, че в 19.00 в събота по улиците няма почти никой. Беше пусто и много подтискащо. Беше шокиращо. Не вярвах, че това е възможно. Беше една много приятна пролетна съботна вечер и моето очакване бе, че по улиците ще има много, предимно млади хора и хора на средна възраст. Не! Улиците бяха пусти. Призрачно пусти. Страшни в пустотата си. Тук таме се мяркаше някой и друг човечец. По крайбрежната положението бе малко по-добро, но като че ли само за да подчертае впечатлението от празнотата на града. На следния ден се поразходих из града и ми направиха впечатление много стари сгради с архитектура, която свързвам с първата половина на 20-ти век. Става въпрос за красиви къщи, които по времето когато са правени, очевидно са строени от заможни хора. В Благоевград например има много малко такива къщи и те са по-скоро обществени сгради. Тук бях много впечатлен от факта, че това бяха частни имоти. В една от тях имаше даже обущарска работилничка. Интересен бе и факта, че много къщи са наскоро ремонтирани и освежени. И в града витае едно усещане. Усещане за минала значимост и величие.
Днес, около година след първото си посещение, въоръжен с повече познание и бидейки по-подготвен от миналата година отново се разходих из Видин и дори посетих няколко заведенийца. Картината не бе много по-променена. ОК, има мол, в които има приятна пицарийка на последния етаж. и магазини с много ниски цени. И какво още ?? Ами нищо.
Защото хората, които правят един град жив все още ги няма. За съжаление този град е напуснат от своите жители. За съжаление Видин умира.
В момента видинчани правят по-жив някой друг град - някъде там в Испания, или в Италия. Но не и тук. Тук са само техните деца и родители.
През цялото време докато бях във Видин или докато коментирах този град, неизменно се налагаше сравнението с Благоевград. Най-малкото, защото бяха от един калибър. Благоевград, който само преди 20 години бе малък провинциален окръжен център процъфтява. Но как така се получава, че един град като Благоевград се развива, а град като Видин загива. Защо ?? На пръв поглед отговорът е много прост. От единия град хората бягат. В другия идват. А защо? Кое гони хората от Видин и кое ги привлича в Благоевград.
Видин е град с богата история, много добро географско положение и се намира на много важен воден път - река Дунав.
Благоевград е един окръжен център по поречието на река Струма - няма история, каквато Видин има, няма стратегическо положение, каквото Видин има. И не се намира на важен морски път (като дойде глобалното затопляне може и да се окаже на такъв, но за момента все още не е).
И въпреки това привлича хората. Защо?
Ами може би защото има два университета? Може би.
Като стана въпрос за университет искам да попитам какво стана с референдума за университет във Видин. Ами оказва се - нищо. Не бил успешен, защото не били гласували повече от 51%. Ами как да гласуват като те не са в България и най-вероято много от тях дори не знаят за провеждания референдум. От друга страна се оказа, че на референдума са гласували близо 20000. Ами за град като Видин това са сигурно почти 100% от регистрираните в града гласоподаватели, които са в страната. Хвърлени са пари за организацията на референдума, но никой не си е направил труда да се направи така, че да могат да гласуват и хората в чужбина. Защо ?? Кой има интерес Видин да продължава да загива ??? Може би някой, който е решил, че референдумът е просто поредното средство за лично облагодетелстване. Без значение от изхода. Даже пропадането на този референдум е възможност да се иска свикването на друг. По поредния европейски проект, по който някой ще вземе едни пари и ще една дейност. А дали това не е била истинската причина за свикването на референдума. А не построяването на унивесритет. Чудя се какво ли биха казали предците на тези видинчани, които със собствени средства са построило църквата Св. Димитър. Ами нищо. Тях ги няма. И заедно с тях явно е изчезнало и желанието да се постигне нещо, което да ползва всички. Изчезнал е и онзи борбен и предприемчив дух така характерен за това място. Като гледам, май този дух е дошъл в Благоевград.
Оставям всички тези въпроси отворени. Очаквам и коментарите ви. И ме е грижа. Мен, един човек извън Видин от Благоевград. Какво остава за вас - видинчаните !!!
За съжаление в нашата действителност това наистина се случва. И причината съвсем не е страхотно намаление в близкия мол. Тя е много по-прозаична. Липса на реална работа ив региона и наличието на такава в странство - например Испания и Италия.
Градът е Видин. Град , който само преди 20 години е водещ индустриален център, град с културно и историческо наследство, град със стратегическо местоположение, стара българска столица (за тези които се чудят Видин е столица на Видинското Царство, което попада под османско владичество 3 годнини след Търновското - но това е една друга история).
В последната година на няколко пъти посетих този град, който определено има какво да покаже и непрекъснато го сравнявам с моя роден град - Благоевград. Когато посетих за първи път Видин - само преди около година, бях потресен от факта, че в 19.00 в събота по улиците няма почти никой. Беше пусто и много подтискащо. Беше шокиращо. Не вярвах, че това е възможно. Беше една много приятна пролетна съботна вечер и моето очакване бе, че по улиците ще има много, предимно млади хора и хора на средна възраст. Не! Улиците бяха пусти. Призрачно пусти. Страшни в пустотата си. Тук таме се мяркаше някой и друг човечец. По крайбрежната положението бе малко по-добро, но като че ли само за да подчертае впечатлението от празнотата на града. На следния ден се поразходих из града и ми направиха впечатление много стари сгради с архитектура, която свързвам с първата половина на 20-ти век. Става въпрос за красиви къщи, които по времето когато са правени, очевидно са строени от заможни хора. В Благоевград например има много малко такива къщи и те са по-скоро обществени сгради. Тук бях много впечатлен от факта, че това бяха частни имоти. В една от тях имаше даже обущарска работилничка. Интересен бе и факта, че много къщи са наскоро ремонтирани и освежени. И в града витае едно усещане. Усещане за минала значимост и величие.
Днес, около година след първото си посещение, въоръжен с повече познание и бидейки по-подготвен от миналата година отново се разходих из Видин и дори посетих няколко заведенийца. Картината не бе много по-променена. ОК, има мол, в които има приятна пицарийка на последния етаж. и магазини с много ниски цени. И какво още ?? Ами нищо.
Защото хората, които правят един град жив все още ги няма. За съжаление този град е напуснат от своите жители. За съжаление Видин умира.
В момента видинчани правят по-жив някой друг град - някъде там в Испания, или в Италия. Но не и тук. Тук са само техните деца и родители.
През цялото време докато бях във Видин или докато коментирах този град, неизменно се налагаше сравнението с Благоевград. Най-малкото, защото бяха от един калибър. Благоевград, който само преди 20 години бе малък провинциален окръжен център процъфтява. Но как така се получава, че един град като Благоевград се развива, а град като Видин загива. Защо ?? На пръв поглед отговорът е много прост. От единия град хората бягат. В другия идват. А защо? Кое гони хората от Видин и кое ги привлича в Благоевград.
Видин е град с богата история, много добро географско положение и се намира на много важен воден път - река Дунав.
Благоевград е един окръжен център по поречието на река Струма - няма история, каквато Видин има, няма стратегическо положение, каквото Видин има. И не се намира на важен морски път (като дойде глобалното затопляне може и да се окаже на такъв, но за момента все още не е).
И въпреки това привлича хората. Защо?
Ами може би защото има два университета? Може би.
Като стана въпрос за университет искам да попитам какво стана с референдума за университет във Видин. Ами оказва се - нищо. Не бил успешен, защото не били гласували повече от 51%. Ами как да гласуват като те не са в България и най-вероято много от тях дори не знаят за провеждания референдум. От друга страна се оказа, че на референдума са гласували близо 20000. Ами за град като Видин това са сигурно почти 100% от регистрираните в града гласоподаватели, които са в страната. Хвърлени са пари за организацията на референдума, но никой не си е направил труда да се направи така, че да могат да гласуват и хората в чужбина. Защо ?? Кой има интерес Видин да продължава да загива ??? Може би някой, който е решил, че референдумът е просто поредното средство за лично облагодетелстване. Без значение от изхода. Даже пропадането на този референдум е възможност да се иска свикването на друг. По поредния европейски проект, по който някой ще вземе едни пари и ще една дейност. А дали това не е била истинската причина за свикването на референдума. А не построяването на унивесритет. Чудя се какво ли биха казали предците на тези видинчани, които със собствени средства са построило църквата Св. Димитър. Ами нищо. Тях ги няма. И заедно с тях явно е изчезнало и желанието да се постигне нещо, което да ползва всички. Изчезнал е и онзи борбен и предприемчив дух така характерен за това място. Като гледам, май този дух е дошъл в Благоевград.
Оставям всички тези въпроси отворени. Очаквам и коментарите ви. И ме е грижа. Мен, един човек извън Видин от Благоевград. Какво остава за вас - видинчаните !!!
Posts
За съжаление "умирането" на даден град не се случва само във Видин и за още по-голямо съжаление няма да спре само с него...
ReplyDeleteЕдно време, когато бях малък и до колкото си спомням, всеки се опитваше да прави нещо за своя дом, за своята улица, за своя град, хората се интересуваха. Дали, липсата на интереси или пък тоталната промяна в интересите им не кара тези градове да "загиват"...?
B.Kirilov
Трудно е да се каже, че видин е умрял точно сега преди една година две. Истината е, че видин е мъртав от около десет години. В интерес на истината през последните две години последният синият кмет-доктора направи не малко с въпросните европейски пари / колко е откраднал е тема на друг блог/. Та видин е в капана на не само на безработицата, но и на времето в което живеем. В неосоциализма Видин се считаше за червена крепост и немалко беше направено от тук родом български политици. За съжаление тази епоха отдавна е отминала а подобно на сърбите така и видинчани трудно превключват и отказват да се променят. Хората все още живеят във време, което не съществува и няма да се върне. Може би наистина трябва отново да дойде Паисий и да просветли на наново заспалото видинско население. Трудна задача, като се има в предвид в какво състояние са училищата и селата. Тук не е нито добруджа нито македония, нито тракия - тук всеки е цар на себе си и на никой не се кланя. Дано белоградчишките скали успеят в своето начинание и да докарат доходни чужденци -туристи и инвеститори, защото приблалите се безработни псевдо испанци и италианци не са от тях. ЛИПСВА им КУЛТУРА и Университет!
ReplyDeleteМоята истина за града е следната: След 1989 г. административното разделение на бившите окръзи и безобразните кражби в комбинация с безхаберие от страна на управниците, помогна да се стигне до нуждата да пътуваш 200 км от София до Видин за над 5 часа по международен път, който на места трябваше да се търси.. защото го нямаше. Но ако все пак много държиш да минеш по отсечката, трябва да имаш налични резервни амортисьори, носачи и комплект гуми. Всички сринати предприятия и спрени икономически начинания на бъдещи инвеститори от управляващите, включително правителството, през годините помогнаха да се обезлюди региона, останаха само политиците-рекетьори в този забравен от бога регион. След безобразно отношение от Сини, Червени и какви ли не, стратегически инвеститори загърбиха Видин и България като туристическа дестинация, а за инвестиции и дума не можеше да стане. Най-изявен "Добродетел" и направил страшно много за заличаването на Видин от картата на Европа е Иван Ценов, не знам защо му викат д-р, за мен това е малоумен, нагъл, арогантен, себеобичащ корумпиран боклук, който едва ли има някакво образование, но има половината град и пари за част от Париж. Не знам дори от коя партия е, но този човек заличи града за 2 мандата - затвори всички работещи предприятия, сред тях - завода за гуми и полиамидни влакна Вида, ДИП Вида, консервения комбинат (вакуумната), мебелния комбинат, завода за металорежещи инструменти, млекозавода, хлебозавода, месокомбината, ТЕЦ-а спря (по-късно го купиха и заработи отново), затвори пристанището... работещи до момента останаха само завода за гипсо-фазер, завода за помпи и ТЕЦ-а. Успя да изгони всички стратегически инвеститори (някои от които лични мои приятели) от региона, а те построиха и съживиха предприятия и браншове в Сърбия и Румъния, сред които - завод за гуми, консервени комбинати, пристанища на Дунав, туристически атракции и кораби, петролни терминали, мебелни фабрики, машиностроителни предприятия и т.н. все икономически активности които можеха да се случат във Видин, но след срещи с Ценов забравиха думата България. По-интересното е, че кмет на 10-20 пъти по-малък град като Белоградчик, успя да направи в пъти повече от всеки в Северозападна България, града е забележително жив, озеленен и поддържан, когато някой круизен кораб спре на пристанището във Видин, туристите отиват да видят крепостта в Белоградчик (на 50 км от Видин), до където се извозват с автобуси, но тези същите туристи не знаят за съществуването на крепостта Баба Вида (значително по-голяма и красива), която е само на 1 км разходка през градската градина. Във Видин за 20 години асфалта стана дефицит, поминъка на хората беше премахнат, а зад всички решения на управляващите стояха лични интереси свързани с бъдещият мост над Дунав. Вероятно докато стане, може и да няма Видин. Циганската махла е с по-голямо население от българите останали в безлюдните комплекси, които изглеждат странно вечер без светнати лампи по апартаментите – като в град призрак. Миля че няма нищо чудно че не останаха хора там, аз също няма да се върна.
ReplyDelete