За съжаление, много често разведените или развеждащите се родители използват децата си като разменна монета или като оръжие един срещу друг. Т.е. опитват се да ги разкъсат. И най-лошото е, че и те самите не знаят защо го правят. Ако ги попитате най-вероятно ще изкарат довод от сорта "Така му се пада на тоя моя бившия" или пък " Абе, те децата ще му разкажат играта". Това е отвратително. Дали ще ги вземеш насила от родителя с който живеят или ще ги обработиш, така че да не искат да ходят при баща си е все едно. И в двата случая лишаваш децата от единия родител. Което въобще не им е от полза.
На пръв поглед от правна гледна точка, майката има право да получи децата си. Но искам да попитам, що за майка е това, която гледа на децата си като на стока и предметна придобивка. Що за майка е тази, която използва детето си единствено, за да се облагодетелства тя самата. Що за майка е тази, която насъсква децата си срещу баща им.
Имам горчивия опит да не виждам вече трета година децата си и когато ги видя да получавам от тях единствено обиди и грозни думи. И защо? Само защото в един момент осъзнах, че не обичам майка им и не искам да живея с нея. Защото е страшно да живееш с човек, който не обичаш. И още по-страшното е за самите деца. Надявам се един ден да разберат това. Въпреки обидите аз се опитвам да се грижа и да ги обезпеча, доколкото е във възможностите ми. Плащам всеки месец издръжката им както и банкво заем, за да могат те да живеят спокойно и необезпокоявани в апартамента който бе приписан на майка им. Дали го признават. Не ! Категорично не! Напротив, насъскани от майка си те пеят една и съща песен - дай пари и се махай от живота ни.
Защо децата винаги или почти винаги се присъждат на майката при един развод.
Не е ли това форма на дискриминация към бащата.
Защо априори се приема, че бащите са по-малко грижовни от майките? Ами да си пропомним колко много изоставени деца има - от майките им !!!
Защо съдът присъжда априори грижите за децата на майката без да се интересува от това кое наистина би било по-добре за децата и къде те биха се чувствали по-добре.
Оказва се, че за да получи един мъж родителските права в съда трябва да се докаже, че майката е общо взето пълен боклук като сам по себе си процесът на привеждане на тези доказателства е много травмиращ за децата (кое дете би се радвало да изкарат майка му наркоманка, луда или неспособна да се грижи за него) . Няма обективни механизми и критерии, които да определят кое е по-добро за децата. А ако трябва да сме искрени в стремежа си по-бързо да се приключи с делото на съдът му е и по-лесно да даде детето / децата на майката. Независимо, че това решение може да струва много на самото дете и впоследствие на обществото. В края на крайщата съдът не се интересува от това. Съдът се интересува да отчете поредното приключено дело. Калпаво нали ?
А уж всичко се прави в името на децата. Да бе да. И тази Агенция за Защита на Детето. За какво е. Кому плащаме заплати и за какво? Я се опитайте да си поискате правата като родител без да въвличате съда, а само с помощта на Агенцията за Зaщита на Детето. Нямате шанс. Обречен сте. Както и вашите деца да останат без един родител при жив такъв.
Какво да правим тогава, питате вие? Ами не знам. И аз питам. Но докато питам децата ми пораснаха, отдалечиха се от мен и кой знае какво ни чака в бъдеще.
Posts
