Friday, May 8, 2009

Пътуване до Закинтос - Част 1 Делфи


Часът е 05.30. Багажът е натоварен, а ние сме в колата и ... потегляме. София е изключително празна и пътуването е повече от приятно. Звучи Z-rock, а Корнелия и аз се радваме на пътя. Въпреки мокрото време. Пътуваме от София на юг и се радваме на красивите гледки които се разкриват пред нас. Рила - надвиснала с облачната си шапка над Дупница, живописното Кресненско дефиле - в което един куп идиоти и откаченяци изпреварват сякаш са сами на пътя без да ги е грижа за безопасността и живота на останалите (но това смятам да оставя като тема за един друг блог).

Говорим си за какво ли не - с Корнелия винаги го правим и винаги ни доставя удоволствие да го правим. В случая, разговорът основно се върти около това, че в Гърция имат само гръцка салата и нямат ракия която да не мирише на анасон, а липсата на топли супи и чорби рано сутринта ще бъде предизвикателство, което смятаме да преодолеем с непоколебима решителност ( както времето показа - успяхме). Z-Rock отдавна е извън обхват и ние слушаме AC/DC и Kultur Shock.

Някъде към 09.00 влязохме в Гърция. Границата минахме за около 5 мин и продължихме надолу. Трафикът започна да става все по интензивен, а аз започнах да се запознавам с много интересния начин на управление на МПС в Гърция. Нещо което щях да познавам много добре към края на деня. Слънцето изгря и пред нас се показа Солун.

Бил съм в Солун и да ви кажа не съм много впечатлен. Всъщност северната част на Гърция въобще не ме впечатли. И двамата с Корнелия бяхме на мнение, че нито гледките са гледки нито атмосферата е атмосфера. И в този момент си припомних какво бе казала една моя приятелка - Солун е първият голям град до Гърция. Същинска Гърция започва след това. От Солун се качихме на магистралата и продължихме надолу - към целта на днешния ден - Делфи. Пътуването ни продължи по гръцките магистрали, които са изключително скъпи за това което предлагат. Но след като много успешно бях изтрил всички карти от купения предния ден GPS прецених, че няма да рискувам да пътувам по околните пътища.

Колкото повече навлизахме в Гърция, толкова повече пейзажът започна да се променя. Атмосферата също. Настроението ни също. След Катерини премихме през Ней Пори - място на което бяхме само преди година и очите ни починаха от зеленината сред която пътувахме. Гледайки всички тези малки курортчета, неволно направих сравнение с нашите курорти и ми стана мъчно за това как ние българите пропиляваме и съсипваме природата си с многозвездни скъпи бетонни творения наречени хотели и не можем да разберем, че това заради което всички искаме да идем на море е всъщност средата в която почиваме (е не казвам че трябва само да спим по къмпинги - но и не смятам, че 3 гранд хотела на кв. метър е нещото което би ме привлякло в някои курорт). Абе, както казва Партията (това е ник на един приятел, а не Партията с голямо П- да не стават грешки. Историятя на ника не е предмет на тоз блог) - хотелиерството ни е все още на ниво Балкантурист. И като гледам няма скоро и да се оправи. Но май на никой не му пука. В края на крайщата като нашите курорти не ни искат - отиваме в курортите , където ни искат без да страдаме от излишен патриотизъм.

За пореден път се убедих, че гърците определено знаят как да те накарат сам да си дадеш парите и да си доволен от това. Тук останки от древна постройка - хоп 5 евро. И си даваш (ако искаш да се пошеташ из руините). И си щастлив. На друго място извор на Афродита - айде още 5 евро. И всяко 5 евро си има история, има си уникалност има си стойност. Това, че ние имаме хилядолетна история по нашите земи - няма значение. Ние пък си имаме супер черноморски курорти. И великолепно ресторантско обслужване - тип Обществено хранене. Последното е пак цитат на Партията (ама не оная с голямото П)

Към края на деня стигнахме в Делфи. Бях си направил резервация през www.booking.com
в едно малко семейно хотелче (в Гърция е пълно с такива) Sun View Pension, където само за 45 евро на вечер получихме прилична стая и много грижовни и услужливи домакини. След като разтоварихме багажа се осведомихме от нашите грижовни домакини за кръчма, която се посещава от местните хора и най-вече от самите ни домакини - бяхме насочени към, както се оказа след това, правилното място. Тъй като бе само 16.00 часа решихме да се поразходим из градчето и към 19.00 да посетим горното заведение.

Делфи е едно много приятно градче, до което се стига по един стръмен и виещ се път. Въобще не се учудвам защо баш тук е бил изграден Делфийския Оракул. Улиците на града са изключително тесни и пълни с народ - дори и по това време на годината и на деня. Къщичките са приятно украсени с малки градинки в които цъфтят китки. Градинките са много добре поддържани. Атмосферата на градчето е много приятна, а след дъжда който поръси (или както казват в Банско изпрашоли) въздухът бе обогатен с един особен аромат, който те кара да се чувстваш лек и освободен.

В 19.00 влязохме в кръчмата Гаргантюа (това е заведението което ни бе препоръчано) - точно до автогарата на Делфи и се насладихме на приятната гръцка кухня и изключително сърдечното обслужване. Липсата на ракийка бе заменена с приятно домашно бяло винце последвано от приятно домашно червено винце (по една каничка от двете ни дойде много добре). Аз взех едно скромно узо за аперативче.

След вкусната вечеря, която с Корнелка прекарахме в приятни разговори се прибрахме и си легнахме изпълнение с впечатления и с много очаквания за следващия ден, когато трябваше да отидем на остров Закинтос. Но затова в следвашия блог.