Църквата Св. Димитър Солунски

Ако някога ви се случи да посетите Видин, горещо препоръчвам, освен Калето и крепостта "Баба Вида" да посетите и храма "Св. Димитър". Тази църква ще ви впечатли в момента, в който я видите. Наскоро ремонтирана и с обновена фасада, лесно достъпна и огрявана, през деня от слънцето, а вечерно време от прожекторите, църквата определено създава онова усещане, което един Божи храм трябва да създаде. Усещането, че това е мястото където да останеш насаме с Бог и да отвориш сърцето си за Него.

Църквата е втората по големина в страната ни (има твърдение, че е втората по големина на Балканите) , след храм паметника "Св. Александър Невски". На 6 декември 1868 година тук за пръв път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава храмът става катедра на видинския български митрополит Антим, който след четири години е избран за пръв български екзарх.

Сградата на "Св. Димитър" прилича много повече на католическите църкви, а не на православните постройки характерни за България. За построяването на храма е поканен българския архитект Генчо Кънев, който за съжаление почива и оставя храма недовършен. За довършването на храма е поканен италианския арх. Бахнани и храмът е довършен от италиански майстори. Въпреки, че църквата прилича повече на католическа отколкото на православна това не я прави по-малко Божи дом.

При влизане в църквата едно от нещата, което се набива в очи са стенописите изрисувани от
художника Господин Желязков - същият който е изрисувал и стените в храма "Св. Александър Невски". Картините са истински и нямат кой знае колко общо с църковния канон (ако правите паралел с картините на Светлин Русев в храма на Баба Ванга в Рупите - не бъркате). Изобразени са сцени свързани с живота на Исус Христос - първото му явяване в Синедриона, свтабата от Кана Галилейска, Исус и децата. Но най-много ме привлече картината "Цар Петър изпраща дарове на Иван Рилски". На нея са изобразени лицата на Левски, Ботев, Каравелов и Раковски, а съвсем наскоро в профила на крайно лявата фигура
е забелязан лика на Тодор Александров. Подобна композиция под същото име и от същия художник има и в Св.Александър Невски. Друг стенопис, който ми направи впечатление бе икона на Св. Иван Рилски на която отчетливо бе изрисуван череп с кръстосани кости - сигурен белег оставен от някой свободен брат-зидар (фримасон). Друг масонски символ откриваме и на гроба на Митрополит Кирил, който се намира в двора на църквата. На надгробаната плоча откриваме Всевиждащото око в триъгълник (Окото на Луцифер) пръскащо лъчи светлина (нищо дяволско не виждам тука).

Въпреки, множеството строителни скелета и текущите ремонтни дейности - църквата е много приветлива и определено е място, където да останеш насаме с Бог.

Докато бяхме в храма научихме интересни истории свързани с неговото построяване.

Например, в храма са вградени над 2200 надгробни плочи които са взети от много старите Видински гробища (сега над тях е построено училище) .
Храмът е финансиран с парите и даренията на еснафите и търговците в града. Изцяло. Нито държавата, а още по-малко църквата са помогнали.
Разказват следната случка. Една баба се приближила до комисията, която отговаря за даренията и оставила на масата една овехтяла кесия за пари. Когато изсипали монетите и ги преброили се оказало, че бабата дарила 100 (сто) златни наполеона. Това е все едно сега някой да дари 100 000 (сто хиляди) лева. Тези пари били събирани от дядото и от нея и били за църквата. Представяте ли си !!! Името на тази жена е баба Ставровица.

Когато излязох от храма се почувствах много богат. Богат на усещания, чувства и знания. А може би така храмът е постигнал и целта заради която е построен. Да ни обогатява с усещания, чувства и знания.

Всякакви коментари, бележки, забележки и др. подобни - са добре дошли